Момчетата се раздаваха докрай по терена...
Ние се мъчехме да не оставаме по назад на трибуните.
Подкрепата на домакините се изчерпваше с един биташки мегафон с добри чалга ефекти. Знамената им пък по нищо не се различаваха от рекламните пана на стадиона.
На полувремето бахме умислени... ...притеснени... ...следяхме резултатите от другите мачове
"Но дойде и най-щастливия миг,
когато Генов им гу набута с ритник!"
И край на мача. Край на черната серия и радост в сърцата на ЕДИН ОТБОР И ЕДНА ПУБЛИКА!